« Back

30.04.2018

„Сензорна етнография на града“

Дата: 30.04.2018 г. / Място: зала „Компас на ПУ / Час: 11:00 ч.

„Сензорна етнография на града” е първи по рода си научно-приложен проект, разработен и осъществен от млади изследователи от ПУ „Паисий Хилендарски”. Проектът се реализира в рамките на 2017-2018 г. и е финансиран от отдел „Научна и приложна дейност“ към ПУ, с ръководител доц. д-р Меглена Златкова и членове на екипа д-р Надя Танева, д-р Анелия Авджиева, докт. Мария Славчева, докт. Петя Петрова и докт. Светослава Манчева.

Целта на проекта е да се изследва и опише как сетивата и сензорността се използват в отношенията между институциите и хората със затруднения. Някои от очакваните резултати са информация за работата на институциите във връзка с хора със зрителни затруднения и предложения за подобряване на комуникацията между тях. Проектът се осъществява в партньорство с университет Лион 2, Франция и Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив.

Проектът включва провеждането на две публични събития:

  • Кръгла маса на тема “Институциите в “диалог” с граждани с увреждания”, която ще повдигне дискусия относно достъпността и ролята на сетивата и сензорността във взаимодействието между институции и граждани със затруднения. Фокус ще бъдат политиките, които се прилагат спрямо хора със зрителни затруднения и начините, по които сетивата могат да присъстват при работата с хора със зрителни затруднения. Една от важните цели на кръглата маса ще бъде обсъждане и формулиране на решения и предложения по темата. Ще бъдат представени за обсъждане различни артефакти, част от бъдеща сензорна изложба-инсталация, и добри примери за преодоляване на достъпността до градска среда на хора със затруднения.

Програмата и информация за събитието може да видите ТУК.

  • Международна научна конференция, която ще събере изследователи от различни научни звена да представят научни разработки по темата. Събитието ще предостави обменяне на ноу-хау и издаване на сборник с научни текстове, в печатен и онлайн вариант. Публикуването на български език се поема от организаторите. Очаквайте скоро информация за събитието.

Заниманията, свързани със сетивата и сензорността, имат дълга история, но от скоро в България се прилагат в проекти като „Усети града“ на студенти на катедра „Етнология“ и Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“. Много научни центрове работят с тематика обвързваща човека, институциите и сетивата. Все повече етнолози и антрополози се повлияват от изследванията в сферата на сензорната етнография и правят конференции и сборници, различни научни и приложни проекти. (Pink 2009; Nakamura 2013; JÄRVILUOMA, in VIKMAN 2013; CLASSEN 1993; SERRES 2009).

Сензорната етнография възниква като поле на визуалната антропология, антропологията на сетивата, антропология на тялото. Тя е част от подходите при изследването на изграждането на различни образи като се обръща внимание на сетивата, които участват в този процес. Използването ѝ е застъпено в Америка и в части от Европа. Методологията на сензорната етнография помага при детайлното изучаване на града и неговото пространство и допълва изследванията, свързани с усещането за града. Прилагайки нейната методология в изследването на града и неговото пространство, ще бъде възможно да се добави сетивността в начина, по който града може да се представи и да се разберат по-добре неговите структури. В България сензорната етнография не присъства в научния дискурс и в тази връзка липсват изследвания, свързани с усещането за градско пространство.

Всекидневният живот на хора със зрителни затруднения често включва ситуации на общуване с различни институции, които имат задачата да ги „социализират“ (Бъргър и Лукман 1996). В тази комуникация се появява нуждата от разбиране на начините на взаимодействие и употребата на сетивна и сензорна информация. Ситуациите на общуване между институции и хората с увреждания все още не са добре изследвани в България, макар и да представляват интерес за социалните науки в европейски и световен контекст. Макар и да има изследвания в други страни, тази изследователска област е специфична и в голяма степен зависи от културния контекст, локалните особености и местните практики на комуникация между институциите и гражданите. Изследавне в сферата на сензорната етнография може да обогати не само българската изследователска традиция на приложна антропология и етнология, но и да предложи начини за подобряване на работата на социалните институции.

http://news.bnt.bg/bg/a/khora-ss-zritelni-zatrudneniya-imat-problemi-pri-poplvane-na-dokumenti

CLASSEN, C., 1993. Worlds of Sense: Exploring the Senses in History and Across Cultures. London in New York: Routledge.

JÄRVILUOMA, H. in VIKMAN, N., 2013. On Soundscape: Methods and Audiovisual Sensibility. V: J. RICHARDSON, C. GORBMAN in C. VERNALLIS, eds, The Oxford Handbook of New Audiovisual Aesthetics. Oxford University edn. New York: Oxford University Press, 645–658.

Nakamura, Karen. 2013. Making Sense of Sensory Ethnography: The Sensual and the Multisensory. In: American Anthropologist 115 (1), 132-135.

PINK, Sara. 2009. Doing Sensory Ethnography. Los Angeles: SAGE.

SERRES, M., 2009/1985. The Five Senses: A Philosophy of Mingled Bodies. London: Bloomsbury Publishing.

Бъргър, Питър. Лукман, Томас. 1996. Обществото като субективна реалност. В: Бъргър, Питър. Лукман, Томас. Социално конструиране на реалността. София, 155-214.