« Обратно

22.09.2018

Чао, рагаци! или как Еразъм+ проект ни отведе в Италия

 

Стойо Караманолов,

специалност История и чужд език, Философско-исторически факултет

 

Осем дни, на 900 км от вкъщи, с хора, които познавам едва от една седмица и с които най-задълбоченият разговор помежду ни е колко е хубаво времето. Това бяха впечатленията ми непосредствено преди да замина за Италия като част от групата, която представи България в проекта „Нашите корени“, финансиран по програмата Еразъм+. Групата се състоеше от осем души: гл. ас. д-р Борислава Петкова от катедра „Етнология“ (ръководител на групата), петима студенти от Философско-историческия факултет: Лора Панайотова и Георги Иванов от специалност Етнология, Диляна Цонева и Иван Дагов от специалност Културен туризъм и аз, Стойо Караманолов, представител на специалност История с чужд език, както и две ученички от Втора английска езикова гимназия, София. Проектът беше насочен към културен обмен между четири държави от ЕС: България, Ирландия, Италия и Полша, всяка от които трябваше представи своята култура и традиции пред останалите участници. Основните дейности бяха разделени в три големи панела:  Traditional Lab, с акцент върху народните занаяти и бит, Intercultural Night, в който се представя историята и културата, традиционни храни и напитки на страната. Третият, не по-малко важен панел, включваше  запознаване с местните забележителности, традиции и кухня на региона Абруцо в Централна Италия. Проектните дейности се проведоха в едно от прекрасните села в този регион – Капестрано, с население около 900 души.

Подготовката на групата ни започна месец преди заминаването в Италия. За Traditional Lab се фокусирахме се върху изпълнение на шопски, пирински и родопски песни, съпроводени с гайда, различни народни хора и тъкане на стан. За Intercultural Night подготвихме клипове, представящи Пловдив и България, викторина, посветена на любопитни факти от историята и културата на страната ни и предизвикателство за писане на кирилица. Домашна лютеница, вкусна луканка, саламурено сирене, планинска чубрица, сладко от рози представяха традиционните вкусове на България, а македонска гроздова и северняшка сливова ракия взехме за повдигане на настроението.

Полетът ни за Италия беше на 21 юли. Всички се вълнувахме от предстоящото пътуване, все пак това беше първият ни проект на Еразъм. Кацнахме в Рим, а оттам с автобус стигнахме до един от най-големите градове в областта Абруцо – Пескара, разположен на Адриатическото крайбрежие. Там се запознахме с полската група – три момчета и четири момичета. Освен ръководителката им, те не владееха особено добре английски, но и не проявяваха и интерес да се опитат да общуват. В Пескара трябваше да се срещнем с ирландците, но тъй като техният полет се забави, чакането продължи до към 1 часа през нощта. В Капестрано пристигнахме към 3 часа сутринта. Бях изненадан да разбера, че там не ни чакаше хотелска стая, а монашеските килии на манастир „Сан Джовани ди Капестрано“. Цяла седмица живяхме под зоркия поглед и наставничеството на полски свещеник, служещ в манастира, и спахме под дървени Иисусови разпятия - задължителен атрибут във всяка стая.

Първият ден в Капестрано премина в опознаване на участниците в проекта. Като домакини, италианците бяха по-многобройни, изключително весели и приятни хора. Ирландците също бяха общителни и дружелюбни и до края на седмицата станахме доста близки с тях. Следобедът на първия ден премина в опознаване на Капестрано – много красиво италианско село с традиционните за Италия тесни улици и сърцати хора. Последва интересна игра – Treasure Hunt, свързана с ориентацията в селото и с непрестанното изкачване и слизане на бегом по стръмните павирани улици. Вечерта, с китари, цигулки и виолончело (почти всички от италианците се оказаха доста добри музиканти), се запътихме към единственото кафене в центъра на селото. Местните бяха учудени от импровизирания концерт, но определено им направи добро впечатление. Тогава за първи път видяхме и осъзнахме част от чудовищния потенциал на ирландците да поглъщат огромно количество алкохол.

Вторият ден в Капестрано беляза официалното начало на културния обмен. Преди обед ирландската група проведе своя Traditional Lab. Програмата включваше традиционни ирландски песни като, „Моли Малоун“, „Уиски в буркана“ и други, а под инструктажа на Катлийн, една особено духовита ирландка, научихме няколко ирландски танца. Крака се преплитаха, тела се блъскаха и въртяха, но успяхме да разучим стъпките. Като цяло беше едно невероятно, макар и изтощително изживяване. След обяда дойде ред и на полския Traditional Lab, в който бяха включили бродиране на традиционни мотиви. Облечени в народни носии, поляците показаха своите танци, които не бяха особено вълнуващи за гледане. Но определено песните им бяха запомнящи се, в частност една, в която се пее за Лубонската планина. Тази песен преследваше всеки един от нас в сънищата ни – събуждахме се и заспивахме с нея, тя се превърна в химн на проекта. Вечерта, в ирландската Intercultural Night, ни обясниха откъде идва ненаситната жажда на ирландците за бира и уиски. Както и предишната вечер, след края на културната програма, с музика и танци всички се запътихме към центъра на селото.

В личен план преживяването беше невероятно. Всички занимания и нашето предстоящо представяне ни направи един сплотен екип. Иван беше най-активният. Още в първите дни на него бе възложена задачата да бъде наш първи дипломат в полската група, която беше най-проблемна от гледна точка на социализация. Той изпълняваше задачата си с лекота и успя да изгради добри взаимоотношения и с тях, и с останалите участници в проекта. Георги също не оставаше по-назад в общуването с ирландската група и покрай него се включвах и аз. В началото момичетата бяха по-резервирани, но постепенно и те успяха да завържат много нови контакти.

Третият ден от програмата беше посветен на италианската кухня. Организаторите ни заведоха в съседна ферма с ресторант, където ни научиха да приготвяме паста. Последва усилено цапане с брашно и агресивно месене на тесто. След това посетихме един важен за италианците археологически обект – мястото, където е намерен легендарният воин от Капестрано (6 в.) – двуметрова каменна фигура на мъж с огромна шапка с ръб, броня, широк колан, къс меч, брадва и огърлица. Смята се, че това е една от най-ранните реликви на италианското изкуство.

Обедът и следобедът преминаха в пикник край река Тирино. Менюто включваше пастата, която сами бяхме приготвили във фермата, както и някои други блюда от региона, всичко полято обилно с италианско червено вино. Вечерта беше посветена на културата на Полша – много приятна страна, ако се съди по водката и бонбоните им. Както и предишните вечери, селският център пак се огласяше от музика и нашите импровизации. С всеки изминал ден все повече местни идваха да гледат, а понякога и се включваха в нашите представления.

Четвъртият ден беше посветен на планински туризъм. Посетихме някои от околните села, но основната забележителност беше замъкът над село Санто Стефано ди Сесанио. Почти 4-часовият преход беше изтощителен, особено за ирландците, които не бяха привикнали на изгарящото италианско слънце. Разгледахме замъка, подкрепихме се със сандвичи и поехме по пътя към манастира. Италианският Intercultural Night премина на открито, край няколко скари с цвъртящи аростичини – изключително вкусни агнешки шишчета. Проливен дъжд ни премести под голяма шатра и вечерта продължи в по-неформална среда.

Най-сетне дойде денят, в който трябваше и ние да застанем под светлината на прожекторите. Едномесечната ни подготовка за Traditional Lab и за Intercultural Night сега щеше да бъде оценена от останалите участници. Предполагам, че всички бяха притеснени, знам, че аз бях особено нервен. Появихме се облечени в народни носии, които носихме от България. В първия панел от мен се очакваше да съпровождам на гайда изпълнението на Лора. Колко добре се справих не е важно, но невероятният глас на Лора и изборът на народни песни категорично засенчи всички останали чуждестранни опити за певчески начинания. Неочаквано за мен, а и за всички, от тъкането, ръководено от Иван, най-много се впечатлиха двама от ирландците, които усърдно продължиха с тези занимания дори и след приключване на панела. Упоритостта на чужденците да научат български народни танци беше забележителна. Под наставничеството на Диляна италианци, ирландци и поляци тропаха Ганкино и Дунавско хоро. Последваха много снимки и обяснения за елементите от народните носии.

Нашият Intercultural Night започна с два видеоклипа, посветени на България и Пловдив. Последва викторина, с която изпитвахме участниците за познанията им за историята и традициите на страната ни. България се оказа доста непозната за тях страна. Със сигурност всички останаха особено впечатлени, а някои дори започнаха да планират следващата си почивка по черноморските ни курорти. Пловдив като европейска столица на културата със сигурност ще доведе част от нашите приятели през 2019 г.

Най-голямото предизвикателство, пред което изправихме всички участници, беше кирилицата – всеки трябваше за изпише името си с нашата азбука. Накрая преминахме към дългоочакваната част от представянето – традиционната храна и напитки. Саламуреното сирене, в комбинация с лютеницата много се хареса, сладкото от рози събра много почитатели, но ракията привлече най-много желаещи да я опитат и най-много похвали.

Шестият ден беше посветен изцяло на италианската група. Започнаха с Traditional Lab и представиха само традиционни танци от района на Абруцо. В сравнение с други народни танци, италианските бяха много по-непринудени и свободни, с повече подскоци на един крак и въртене в кръг. Както цяло бяха забавни, но изтощителни. Италианският Intercultural Night започна със спомен за тежките земетресения от 2009 г. в района Абруцо, които отнемат живота на над 300 души и нанасят огромни материални щети. Италианската група ни представи емоционална песен, посветена на жертвите от земетресението. Втората част от представянето беше доста интересна – домакините ни запознаха със значението на някои от най-традиционните жестове и ръкомахания, които съпътстват всеки от разговорите в Италия. 

Предпоследният ден премина в разходки из няколко села из региона, едното от които беше Навели. Красиво селце, силно засегнато от земетресението и затова почти обезлюдено. По улиците рядко се виждаха хора. Посетихме и други села, научихме повече за местното производство на шафран, но кулминацията на деня или по-скоро на вечерта беше един астрологичен феномен – изгревът на „червена/кървава луна“ с последвало 102-минутно лунно затъмнение.

В последния ден една групичка посети тамплиерска църква, която се намираше в съседство, други останаха в манастира. Дадох си сметка, че сме заедно едва от една седмица, но имах усещането, че винаги съм познавал всички тези хора – италианци, ирландци, поляци. През тази една седмица се случиха толкова много неща – Георги например, никога не си беше представял, че ще облече народна носия, а аз – че ще свиря с гайдата пред чужда публика. Някои от нас за първи път посещаваха чужбина, други – за първи път говореха на английски пред публика, да не говорим за сценичната треска, която бе обхванала всички ни при представянето на културата и традициите на страната ни.  Последната вечер премина със смесени чувства – бяхме радостни, че осъществихме този културен обмен, че опознахме италианската, ирландската и полската култура, но и леко натъжени, че това приключение е към своя край.

Последният ден беше особено тъжен за всички. Със сълзи на очи и обещания да се видим отново, всички се прегръщахме за последно сбогом и всеки пое към своя край на континента. Един полет до София по-късно и всичко си беше както преди, а Капестрано оставаше много далеч, като сън, от който си се събудил, но помниш всеки детайл.

Всичко това обаче нямаше да бъде възможно без ръководителката на нашата група д-р Борислава Петкова. На нея дължим всичко това, което преживяхме, и без нейната подкрепа нямаше да стигнем далеч. Затова, от името на цялата групата, изказваме сърдечната си благодарност към д-р Петкова за предоставената възможност да вземем участие в този Еразъм проект. Искрено препоръчваме на всеки колега от Пловдивския университет, на когото се отдаде възможност за участие в Еразъм+ обмен, да не пропуска шанса си и да се впусне смело в подобно приключение!