„Социология и науки за човека" в историята на Пловдивската социология

 

Катедра „Социология и науки за човека" се стреми към установяване на нови баланси между класическата социология и некласическите предизвикателства, които поставят пред нас съвременните общества, определяни най-често като общества на знанието и контрола, на несигурността и риска; общества, в които човекът е връхлетян от съвсем нови форми на социални страдания. Катедрата залага на обновяването както на социологията – чрез акцент върху полето „биополитика и несигурност", така и на науките за човека – чрез развиване на областта „социоанализа и психоанализа". Ето и кратка институционална история на катедрата:

 

  • Пловдивската специалност „Социология" е създадена през 1995 г. в сектора (а след това катедрата) по етнология в рамките на Филологическия факултет.
  • С това Пловдивският университет дава официална институционална форма на една традиция на социологическо инакомислие, развила се още в началото на 80-те години на миналия век.
  • До 2000 г. обучението по социология се провежда по петгодишна магистърска програма, а след това – по четиригодишна бакалавърска.
  • През 2000 г. Институтът за критически социални изследвания  (ИКСИ – вж. сайта) става център към Пловдивския университет, с което образователните програми на специалността се обвързват с изследователските на Института; благодарение на това и в образованието залягат принципи като: преодоляване на каноничните граници между социологията и другите социални и хуманитарни  науки, баланс между фундаментална теория и емпирично изследване, обвързване на академизма с участието в критическата публичност, интензивни международни контакти.
  • От 2004 г. обучението по социология се провежда в рамките на тогава формиралия се Философско-исторически факултет. Това стимулира продуктивното обвързване на социологията с другите специалности от направление „Социология, антропология и науки за културата", както и със специалност „Философия".
  • През 2005 г. е създадена катедра „Социология", с ръководител доц. д-р Иван Чалъков, която през 2009 г. се разделя на две катедри: „Критическа и приложна социология" и „Институционална и приложна социология". Ръководител на катедра „Критическа и приложна социология" става доц. д-р Цветозар Томов, а през 2010 г. този пост заема доц. д-р Светлана Събева.
  • През 2007 година е приет нов учебен план, който въвежда модулно обучение по социология (основаващо се на избора на два от трите модула: „Приложна социология", „Социални изследвания на икономиката, науката и технологиите" и „Критическа социология и общество на знанието") и профилирането на студентите в рамките на бакалавърската програма.
  • През 2012 г. започва обучението в две нови бакалавърски програми – Социология и науки за човека и Социология на правото, икономиката и иновациите, които дават шанс задълбочилото се профилиране да придобие своята институционална форма, без обаче да се подценява дисциплинарната идентичност на Пловдивската социология.
  • През 2013 г. Катедра „Критическа и приложна социология" се преименува на „Социология и науки за човека", като по този начин институционализира своята интердисциплинарна специфика. Катедрата администрира обучение в три образователни степени: бакалавърска програма Социология и науки за човека, магистърска програма Социоанализа и междучовешки отношения и докторска програма по Социология (профил Социология и науки за човека).
  • Ежегодни гост-лектори в Катедра „Социология и науки за човека" са проф. д-р Растко Мочник от Люблянския университет, Словения и проф. д-р Йоханес Вайс от Каселския университет, Германия, който са и почетни доктори на Пловдивския университет. Членовете на катедрата поддържат интензивни научни контакти с университети от Франция, Германия, Словения, Япония и др. страни. 
  • Образователните и изследователските програми на катедрата се стремят да отговарят на бързо изменящата се конюнктура на пазара на социологическия труд, при която е по-адекватно да се говори за множество социологически професии, отколкото за професията „социолог" в единствено число. Затова логиката на обучението и в трите образователни степени е такава, че да подготвя студентите за този нов прагматизъм, да ги прави гъвкави още по време на следването чрез плавно преминаване от широко профилиращи към модулни профилиращи дисциплини. Студентите могат сами да изграждат личностния си социологически профил, като правят комбинации с различна тежест между социологически дисциплини и тези от науките за човека (при това не само в рамките на традиционната хуманитаристика, а и с дисциплини от естествените науки).