« Обратно

Истината е, че хората сме еднакви – уникални ни правят вдъхновението и призванието.

Истината е, че хората сме еднакви - уникални ни правят вдъхновението и призванието.

Аз съм от Кърджали. Дойдох в Пловдив, за да следвам Етнология. Исках да изучавам нещо с история и интеракция с хора. Не че имах толкова голям опит в общуването с хора, дори напротив, винаги съм се притеснявала от контакт с непознати. Но след толкова години напредване в тази посока осъзнах, че не всеки може да разбере какво представляват хората, тези обширни полета за изучаване. Наясно съм, че ако не учех в университет нямаше да стигна до това прозрение. С пребиваването в такава среда започнах да разбирам себе си и след това другите.

Истината е, че хората сме еднакви – уникални ни правят вдъхновението и призванието. Чудя се защо хората просто не спрат да се фокусират върху различнията, които така или иначе са там. Ако не искаш да разбереш човека отсреща, значи ти самият живееш сякаш според чужди идеали.

Истината е, че хората сме еднакви - уникални ни правят вдъхновението и призванието.

 

Обичам Етнологията! Когато правиш това, което обичаш, срещаш и правилните хора. Както има една приказка – ако се занимаваш с това, което харесваш, няма да усетиш нито един ден в живота си като работа. Натоварването изчезва, когато вършиш нещо със страст, когато за теб то има значение и може да окаже влияение на много хора. Тогава започваш да оценяш всеки миг, да не живееш в миналото и настоящето започва да те прави щастлив.

Според мен всичко губи смисъла си, ако не забелязваш СЕГА – моментът, в който всичко се случват. Всеки ден си повтарям, че това, което имам около себе си, ми е достатъчно и ми е толкова хубаво, че нищо не искам да променям. Въпреки това постоянно преследвам нови цели, нови луди идеи – все поводи да се предизвикам, да променям света, да бъда медиатор, идеалист. Не можеш да промениш нищо съществено, без да си такъв.

Всички много искаме да променим света, но правим малко, за да постигнем тази цел. Това е ограничаващо мислене, следване на някакви чужди идеали – всеки подражава на някой друг, заради което се губи и вече закъснял открива себе си.

Всички много искаме да променим света, но правим малко, за да постигнем тази цел.

 

Лично при мен колкото повече развивах собствените си убеждения, толкова повече откривах отражение на вижданията ми и това ме успокояваше. Достигнах до нови ценности, съмишленици и до следването на едни общочовешки прости правила. Този процес ме мотивираше да се примиря с недостатъците си и да съм емоционално благосклонна към задръжките и слабостите си и … да си прощавам.“