Проект „'Нямам никой, към когото да се обърна!' – социоаналитични измерения на уязвимостта",

(ФНИ към МОН, дог.№ ДМ20/4 от 20.12.2017 г.).


 „Нямам никой, към когото да се обърна!" – социоаналитични измерения на уязвимостта (финансиран от ФНИ към МОН, договор № ДМ 20/4 от 20.12.2017 г.) е двугодишен изследователски проект, в който участват 11 млади учени, докторанти и постдокторанти от катедри „Социология и науки за човека" и „Философия" към Философско-исторически факултет при ПУ „Паисий Хилендарски".

Проектът се фокусира върху проблема за социалната уязвимост като граничен между областта на логиката и методологията на хуманитарните науки и тази на обществените науки (социоанализа, етнометодология, анализ на разговори). Основната му цел е да се изследват практическите измерения и специфики на различни форми на социална уязвимост, които са от интерес за т.нар. „социоанализа на самонаследяването" (вдъхновена главно от работите на Пиер Бурдийо, но различаваща се по своя фокус върху асистиращите функции на социоаналитика за успешното самонаследяване на травмирани личности с фрактални идентичности, т.е. с изгубено биографично illusio – онова, заради което си е струвало да живеят). Проектът е с интердисциплинарен характер, а изследванията се провеждат главно чрез некласически аналитики на т.нар. от етнометодолозите „ендогенни логики на практиките" – подход, който същностно се различава от тези на традиционни дисциплини като класическата социология, психологията, психиатрията, психоанализата или социалната психология. Спецификата на тези локално произведени социални уязвимости обобщено се илюстрира чрез израза в заглавието: „Нямам никой, към когото да се обърна!" с имплицитно удържано „а искам". Той е заимстван от лекциите по анализ на разговори на Харви Сакс с цел да се изостри изследователското и общественото внимание към проблема за социалната уязвимост в следната двойна перспектива:

  • от една страна, в модуса на сингуларността на социалното страдание (във всеки отделен изследователски казус, включен в проекта имаме различни форми на лишеност от възможности за споделен социален опит),
  • а от друга страна, в обединяващия модус на това, че имплицитно чрез него се предполага „търсенето на помощ", на това някой да „чуе" страданието, извън релевантните социални кръгове от всекидневието.

В рамките на проекта се провеждат социоаналитични емпирични изследвания върху проблема за формите на социални уязвимости в девет научноизследователски казуса на следните теми: „Нереализираният/неуспешният висшист", „Роми, бездомничество, неравноценност", „Хомосексуалният Друг", „Страданието на болния", „Обезселеното село", „Социалистическият човек", „Успешното самонаследяване след „срещата" със смъртта на Другия", „Бежанецът", „Когато нямам към кого да се обърна, пиша". Работата по тях се оглежда плътно в теоретико-методологическите цели и дейности в проекта, главните от които са развиването на социоаналитични идентификатори на социалната уязвимост и развитието на методологически подходи за анализ на нейните различни форми, отразени в разработвания по проекта социоаналитичен протокол и др.

Предвижда се също създаването на „Пътуваща лаборатория по социоанализа", чрез която да се изследват и популяризират възможностите за справяне със ситуации на уязвимост като илюстрираната чрез израза „Нямам никой, към когото да се обърна!", с имплицитно удържаното „а искам". От друга страна е планирано визуализирано представяне на резултатите от проекта в специално разработена online платформа (вж. връзката най-долу), която ще даде възможност визуално да се презентират различни форми на социоаналитични случаи (на социално страдание, уязвимост, на успешно/неуспешно самонаследяване, загуба на биографично illusio, всекидневни психопатологии и др.), като чрез това тесният социоаналитичен научноизследователски интерес ще се съчетае с креативни практики в изкуството. Иновативността на този подход се състои в неговата насоченост към визуална и интелектуална провокация на вниманието към обществено значимия проблем за специфичните форми на социални уязвимости в съвременното общество в България, за да се осигури възможност за провокиране на дебати по темата с по-широко обществено участие.

Участници в екипа са: ръководител - Мартина Минева-Николова, Диана Апостолова, Милена Ташева, Тодор Петков, Росица Любенова, Димитър Панчев, Радослав Даярски, Деница Ненчева, Десислав Георгиев, Таня Орбова, Ивилина Генова.

 

Допълнителна информация може да се намери на сайта на проекта https://blogs.uni-plovdiv.net/socialv/, както и на неговата Фейсбук страница.