Международна научна конференция „СЪВРЕМЕННАТА СВЯТОСТ: ИСТОРИЯ, ОБРАЗИ, СИМВОЛИ, ПРАКТИКИ"

Катедра „Теология" към Философско-исторически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски" проведе на 09 и 10 ноември 2017 г. в Регионалния исторически музей на гр. Пловдив с финансовото съдействие на ФНИ (ПМНФ 01/44 от 23 окт. 2017) международна научна конференция на тема „СЪВРЕМЕННАТА СВЯТОСТ: ИСТОРИЯ, ОБРАЗИ, СИМВОЛИ, ПРАКТИКИ". На нея взеха участие докторанти и преподаватели от всички български университети, преподаващи теология, както и от различни хуманитарни специалности в страната и научни работници от чужбина: Русия, Гърция, Сърбия, Полша, Италия. Чуждестранните гости, богослови, историци, филолози и хуманитаристи представиха своите проучвания в секциите: „История на светостта": „Образи на светостта", „Символи на светостта", „Практики на светостта" и „Философски и антропологични аспекти на светостта".

Конференцията откриха с встъпително слово деканът на ФИФ доц. д-р Красимира Кръстанова; беше представено приветствие от Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и от д-р Петър Граматиков - гл. експерт по религиозните въпроси при Дирекция „Социална политика" Община Пловдив. Проф. д.н.к. Мария Шнитер, ръководител на катедрата по „Теология" към ФИФ при ПУ „Паисий Хилендарски" постави началото на научната програма с пленарен доклад на тема „Светостта – опит за дефиниция. Една антропологична перспектива".

В първата секция на конференцията се наблегна на християнското изкуство в античния Филипопол и днешен Пловдив. Във втората се направи опит за библейска обосновка на светостта според изложеното в Стария и Новия Завет: „бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет" (Лев. 19:2), „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Мат. 5:48) и „по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки" (1 Петр. 1:15). В следващата секция се представиха еклесиологичните предпоставки за Светостта, според съчиненията на апостолските мъже от края на 1-ви началото на 2-ри век, и как темата за спасението и освещаването на човека е отразена по-късно в трудовете на известни богослови от 8-9 и 14 век.

От някои участници темата за Светостта се разгледа и в нейните чисто нравствени аспекти, както и литургични и химнографски измерения. В тази връзка, свещеници от различни епархии в България, представиха темата за Светостта в контекста на работата им с миряните и значението на тайнствата.

Изключително допринесоха за провеждането на конференцията преподаватели и докторанти от Пловдивския университет от специалностите История, Етнология и Социология с техните тясноспециализирани и детайлни изследвания за почитането на светците в Средновековна България, част от които са български владетели, а други почитани извън границите на България.  Също историци и богослови представиха резултатите от свои проучвания върху почитането и изобразяването на български светци от периода на Османското владичество на територията на днешна Северна Гърция, както и открити християнски паметници и артефакти в Родопите. Докторанти от специалностите Етнология и Социология представиха въз основа на проведени от тях теренни изследвания, разбирането за светостта и свързаните с нея народни традиции и обичаи в различни области на България като например в Асеновград и Странджа планина. Беше тематизирана и „обратната страна" на светостта във възгледите на богомилите.

Гостите от Полша и Русия засегнаха темата за съвременната святост в образа на просияли през 20 век полски и руски светци.

В един от последните доклади се направи опит за типологизация на светците, канонизирани от Българската Православна църква в най-ново време.

Изводите от проведената конференция са, че светци са просиявали навсякъде и по всяко време. По-специално за християнските мъченици и светци, живели на територията на днешна България, се констатира, че има много както от раннохристиянския период, така и от времето на Средновековна България, също и от периода на Османското владичество, както и до ден днешен през 20 век, чиито имена не са отразени в българския църковния календар, нито се съдържат сведения за тях в Жития на светиите. Те са познати и се почитат най-често извън територията на днешна България и сведения за тях се черпят повече от чуждоезични източници. Отделно се установи, че темата за светостта, отразена в българските народни песни, обичаи и традиции, трябва да продължи и в бъдеще да се изследва по-подробно.

Студентите от специалност „Теология", които всеотдайно помогнаха на своите преподаватели в организацията и провеждането на форума, получиха чудесна възможност да разширят своите знания и изследователска перспектива. Конференцията завърши с пътуване до Бачковския манастир, където участниците намериха топло гостоприемство и територия за изява на съвременната святост.

 

СНИМКИ

Изтеглете сборника с доклади (PDF) (очаквайте през м. Януари)