Катедра "История и археология"

 

email na Katedrata - history_archaeology@uni-plovdiv.bg

 

Началото на историческото образование и наука в ПУ бе поставено през 1993 г. с откриването на специалността „Български език и история" и със създаването на Катедра „История" през 1995 г. Тяхната реализация и успешно осъществяване става благодарение на усилията на първия ръководител на Катедрата – доц. Ив. Джамбов, както и на постъпилите по-късно членове на звеното – доц. В. Петрова, доц. В. Петрусенко, гл.ас. Р. Комсалова, гл.ас. Г. Митрев и гл.ас. Т. Радев, а също и на специалисти в сродни направления от хуманитаристиката и ръководители на различни нива от университетските структура, сред тях се открояват имената на проф. Ив. Куцаров, проф. Н. Балабанов, проф. О. Сапарев, проф. А. Карталов, доц. И. Чобанов, проф. Г. Петков.
Специалността „Български език и история" се провежда в редовна и задочна форма на обучение. Първоначално обучението е петгодишно и дипломиралите се студенти получават степен „магистър", а след промяната на действащите нормативни документи, обучението става четиригодишно и те получават степен „бакалавър". Учебните планове са съобразени с държавните стандарти и включват обучение по всички базови основни исторически дисциплини. В тази насока младата специалност е подпомогната от колеги на Историческите факултети на Софийския и Великотърновския университет.
Развитието на специалността, дава основание на Катедрата да реализира и още един мащабен проект – разкриването на специалността „История". За целта през 2002 г. АС на ПУ даде ход на процедурата по първоначално оценяване пред НАОА, за откриването на нова специалност. Акредитационният съвет на НАОА даде положителна оценка на представения проект и специалността получава първоначална акредитация. С това един от най-старите градове на Балканите и Европа, какъвто е Пловдив, получава възможност да развива пълноценно историческо образование. Паралелно с това Катедра „История" става инициатор и за разкриването на още една специалност – „Балканистика". Популярността и престижа на историческото направление се доказва не само с големия брой дипломирали се студенти, но и от намерилите своята реализация в обществото. Не по-малка част от завършилите специалността са поели в научно-изследователската дейност, като асистенти и докторанти, не само в ПУ, но и в най-престижните научни звена на БАН.
Паралелно с утвърждаването на историческото образование, върви и кадровото обезпечаване на специалностите. Съставът на Катедрата се попълва с необходимите специалисти по различните исторически дисциплини. В рамките на първите десет години Катедра „История" от минизвено се превръща във важна университетска структура, към която вече се причисляват – 1 професор, 5 доценти, 3 главни асистенти (от които 1 „доктор на историческите науки" и 7 с образователна и научна степен „доктор"). Към Катедрата се присъединяват: А. Кузманова, Л. Спасов, К. Марков. За оптимизиране на учебния процес са привлечени на хонорар водещи специалисти в българската историческа наука, като проф. дин П. Ангелов, проф. дин Г. Бакалов, проф. дин Й. Николов, проф. дин В. Тъпкова-Заимова, проф. дин Ст. Петкова, проф. дин Ж. Стоянов, проф. д-р Р. Кушева, доц. д-р Пл. Павлов и много други. Трябва да специално, да се обърне внимание, че подържането на учебната документация, справянето с техническите трудности и успешното осъществяване на комуникацията в Катедрата се дължи и в голяма степен на секретарите на звеното – Владислава Георгиева (1995-1998 г.) и ст. експерт-историк Валентина Стефанова (от 1998 г.).
Наред с кадровите промени, Катедра „История" е активно ангажирана и с обучението на докторанти в различни области на историческата наука. През периода от нейното създаване в Катедрата са зачислени 4 редовни и 2 задочни докторанти и 3 докторанти на самостоятелна подготовка, от които успешно защитават, образователна и научна степан „доктор", петима – Д. Борисов, М. Маринова, Т. Бистрашки, Р. Пенджекова и Д. Арнаудов. Престижът на звеното и научно-преподавателския му потенциал са добра база за успешното провеждане на процедури в повишаване на квалификационните характеристики. Проведени са 4 хабилитации (3 за доцент и 1 за професор), 2 процедури за получаване на научната степен „доктор на историческите науки" и 2 за получаване на образователна и научна степен „доктор".
Катедра „История" развива и широка научно-изследователска дейност. Тя е инициатор и участник в национални практически семинари с международно участие, организирани със съдействието на Фондация „Отворено общество"-София и Института „Отворено общество"-Будапеща. Също е и съорганизатор на Международна византоложка конференция, проведена през 2001 г. в Пловдив, Юбилейна конференция в Карлово (2003 г.) и др. подобни. Нейните членове активно участват в различни международни научни форуми в Гърция, Франция, Русия, Германия, Италия, Унгария, Австрия и т.н. През 2005 г. във връзка с десетгодишнината от създаването на Катедрата се проведе Юбилеен международен научен симпозиум, в която бяха включени над 90 участника от водещите научни центрове в страната и учени от Италия, Гърция, Турция, Русия и др.
През 2004 г. се формира Философско-историческия факултет, за което важен принос има Катедра „История" и преподавателският й екип. Новата структура, към която се присъединява Катедрата, дава възможност за по-специализирано обучение и широки възможности за развитие на историческата наука. Историческо-археологическото направление във факултета започва да се утвърждава като авторитетен и търсен образователен център за подготовка на добри специалисти. За да затвърди позициите си към Катедрата, след 2004 г., се назначават 2 нови доценти (Ил. Петкова и Б. Белегов) и 4 главни асистенти (Пл. Славов, С. Кацаров, Т. Бистрашки, Ст. Попов).
За да обезпечи качественото обучение и развитието на научния потенциал в направлението „История и Археология" през 2008 г. се формираха две нови катедри – „Обща история и археология" (с ръководител доц. д-р Иван Джамбов) и „История на България" (с ръководител доц. д-р Веселина Петрова-Чомпалова).
Археологическото направление в обучението през всичките години заемат важно място в Пловдивския университет. Още със създаването на специалността „Български език и история", започват археологическите проучвания, ръководени от доц. Джамбов, в които активно участват студентите. Могат да бъдат посочени обектите в Аневско кале и Хисарлъка край гр. Сопот, крепостта Боровица при яз. Кърджали, с. Искра, Първомайско и много други. Неразделна част от тази дейност е организацията на ежегодни изложби «Археологическо лято». Интересът към археологията породи естествения стремеж на членове на Катедрата към формиране на нова специалност «Археология». Друг съществен мотив е археологическото и културно-историческо богатство на Тракия и нейният главен център – Пловдив. Така през 2008 г. бе приет и първият випуск от специалността „Археология". Утвърждаването на специалността е първото предизвикателство пред новата Катедра „Обща история и археология", което е и важна стъпка в утвърждаването на историко-археологическото направление в ПУ.
От май месец 2012 година двете катедри "Обща история и археология" и "История на България" се обединяват в обща катедра "История и археология", чийто академичен състав е от 18 щатни преподаватели.
Бакалавърските програми, които се администрират от катедрата са Археология(редовно), История (редовно и задочно), Български език и история (редовно и задочно), както и магистърски програми "История и цивилизация на Стария и Новия свят", "Дипломация и международни отношения", "Архивистика и документалистика. Защита на информацията", "Българската история в балкански и европейски контекст" и "Институции и държавни традиции".

От 2015 г. започна прием на кандидати за магистърската програма "Археология и археологическо културно наследство" - за специалисти и за неспециалисти.